Легенда за Ездари
Живял някога мъж на име Ездул Бързи – строен и могъщ, известен със своята гордост и самоувереност. Кожата му била мургава, косата дълга и сплетена в дебели плитки, украсени с мъниста от кост, а очите му – тъмни и огнени. Той предвождал древен конен народ и се славил със страховитата си жестокост като водач, готов на всичко за да достигне своята цел.
Един ден храбрецът повел хората си към местността Равнодол, за която се носели слухове, че крие в пазвата си тучни и равни безкрайни ливади. Равнодол бил богат регион, разположен на кръстопът в самото сърце на Вел’Дар. Населяван бил предимно от богати търговци, изкусни кожари и земевладелци, но най-вече бил известен с производството на сочно пивко вино, сорт грозде, което растяло само в тези части на острова – прочутия Мавруд. А самата местност се управлявала от волхва – духовен водач и предводител на тамошния род. Името й било Дистера.
С пристигането си в Равнодол, Ездул мигом бил пленен от тайнствената красотата на Дистера и заявил, че или тя ще стане негова жена и доброволно ще даде нему да управлява местността, или той насила ще ѝ вземе всичко и ще я прокуди завинаги от земите ѝ.
Дистера, освен с невижданата си хубост, била известна със своя остър ум и мъдрост. Вместо да отвърне на заплахата с гняв, тя се усмихнала и го поканила на пир в чест на бог Радигост – покровителя на гостоприемството, търговията и реколтата. По време на пиршеството, под благосклонния поглед на божеството, тя го гощавала с най-добрите дарове на земята. Някои казват, че през онази нощ го е омаяла със сладкото вино, а други – че той вече е бил паднал в плен на самото ѝ присъствие. Дали го омагьосала или съблазнила, не знаем, но знаем, че му от правила предизвикателство. Знаем, защото Ездул приел. Той му обещала да му стане невеста, ала той трябвало да й се докаже. Приказките разказвали за магичен жребец, който тичал с вятъра в полите на Равнодол. Ако Ездул бил най-добрият ездач, то той трябвало да го докаже като обязди най-дивият кон по тия земи.
Мъжете на Ездул се разгневили – как може някаква си вещица, макар красива, да се мери с него, че смее и да заповядва? Разубеждавали го дълго. Те били убедени, че Дистера му е устроила капан и Магическа гора не съществува. Пък за Вихрогона, известен само в приказките на пияниците с непокорния си и свободен нрав не могли да опишат колко налудничаво звучало това. Но ездачът ненадминат вече отдавна бил приел предизвикателството, решен, че ще докаже на Дистера своето майсторство и ще си вземе обещаното.
Дни и нощи скитал се из непрогледните гори, но не щеш ли, бил нападнат от свиреп звяр, който го размятал на посоки, готов да го разкъса. В този момент на безнадеждност на помощ на Ездул се притекъл точно това величествено същество, което той търсил – Вихрогона. Ефирният и свободен жребец решително прокудило звяра. Сетне легнал до Ездул и облизал раните му, които мигом зараснали. Тогава ездачът се смирил. Той разбрал, че този кон не е животно за юзда и камшик, а духовно същество – брат по свобода, а не роб на силата му. В този момент сърцето на Ездул се променило. От гордия воин се родил истински предводител, който знаел, че властта не идва от покоряването, а от доверието.
И така, Ездул се върнал при Дистера, яздейки смирено Вихрогон, а тя виждайки промяната у него, го приела за съпруг. Двамата до старост управлявали поравно земите си съвестно и справедливо, а от съюза между двата рода дошло и името им, непроменяно до днес – Ездари.
Характер
Ездари са непреклонни, свободолюбиви и решителни. Те ценят смелостта, честността и умението да водят, но истинската им сила идва от разбирането за доверие и взаимно уважение. От малки се учат на езда и да могат да се движат в открити пространства с конете. Ездари най-вече ценят доверието, мъдрия съвет, и смелите решения дори в трудни обстоятелства.
Бит и поминък
Ездари живеят в просторни равнинни местности, където отглеждат коне, земеделски култури и грозде за прочутите вина. Те са умели ездачи, а животът им е тясно свързан с конете – съюзници, партньори и символ на свобода. Търговията, земеделието, винопроизводството и животновъдството са основният поминък, а ритуалите и празниците често включват демонстрации на уменията им върху коне.
Вяра и божества
Над всички божества Ездари почитат Радигост – бог на гостоприемството, мъдростта и знанието. Те вярват, че той бди над търговците и ездачите на път, защото самият той е странстващият Разказвач. Винаги оставят място и чаша Мавруд, готови да пострещнат Радостния Гост и неговата мъдрост на своята трапеза и в своя дом.
Празници
Най-свещен е празникът на конете – Домле. По време на него Ездари извеждат своите коне на поле или пътека, провеждат състезания, ритуално ги почитат с песни и вино. Празникът символизира смелост, сила и хармония между човека и коня.
Гроздобера също е на висока почит и се отбелязва с истории в чест на Радигост. Вечер, когато гроздето е вече събрано, хората се събират наоколо и пият от минало годишното вино, и си спомнят и разказват истории, а гроздето слуша и помъдрява.
Символи на рода
Кон – символ на свобода, сила и връзка между човека и природата.
Подкова – символ на защита, късмет и благословия за път и бит.
Грозд – символ на плодородие, изобилие и благоденствие на земята.