Хората все още разказват истории за древен катаклизъм, който разцепил земите на Родозем на безброй парчета. Едно от тях се понесло далеч в океана – толкова далеч, че оцелелите дълго вярвали, че те са всичко, което е останало от света. Нарекли новообразувалия се остров Великият Дар, защото вярвали, че това е възможност за живот, дарен от боговете.

Оттогава почитането на божествата се превърнало в дълбока и свещена традиция. В знак на признателност и вярност хората провеждали ритуали и обреди в определени дни от годишния цикъл, пренасяли дарове и извършвали жертвоприношения в светилищата си. След това пирували до зори с песни, танци и огньове издигащи се до небесата, празнувайки живота и земята – най-ценното за тях в този свят. 

С времето, хората се пръснали по различните краища на острова. Така се появили Седемте Рода – седем общности, всяка със свой бит, поминък, обичаи, песни и легенди.

Годините минавали, името Великият Дар се опростило и превърнало във Вел’Дар, а истинският му смисъл започнал да избледнява. С поколенията и ритъма на сезоните, традициите се забравили, а с тях спомените за първоизточниците на силната вяра и значението им били погребани във времето. Обичаите се предавали от уста на уста и ритуалите се видоизменили дотолкова, че в днешно време почти не съществува жив човек, който знае истинската им сила и значение. Превърнали се в празненства и пиршества, чийто първоначален смисъл малцина помнели. Храмовете започнали да пустеят, песните на жреците се заглушили от смеха на тълпите, а древните завети се превърнали в приказки, които приспивали децата.

Някои от тези легенди, преплетени в приказки и песни, обаче, разкриват, че едно единствено място във Вел’Дар успяло да запази спомена за истината и смисъла на тези традиции. В момент на безкрайна нужда и безнадеждност, за точно това място се пее, че ще изиграе важна роля за бъдещето на острова и Седемте Рода, които го населяват.