Легенда за Навари
Наварите произхождат от древен род, населяващ северната част на Вел’Дар. Корените им са вплетени в легендите за великите води и вярват, че реките, езерата и свещените извори са самите жили на смъртния свят. До ден днешен наричат водата “живата кръв на Вел’Дар”, а празникът Водици заема най-важно място в годишния календарен цикъл.
Според преданието, в нощта на петия срещу шестия ден от студената зима след Мръсните дни, небесата се разтварят и богинята Лада слиза сред реките, за да чуе гласовете на онези, които я почитат. Те вярвали, че водата оживявала и съхранявала всяка дума, мисъл и желание. И така, още от древни времена, след залез слънце, Наварите слизали до свещените извори и мълчаливо пълнели менците си, за да съберат първата жива вода за годината.
В следващите три денонощия, точно в полунощ, наричали над събраната вода най-съкровените си желания, а сутрин по изгрев умивали лицето си с нея, защото били убедени, че тя има силата да пречиства душите им и пази домовете им от болести и злини. В тези дни не се извършвала къщна работа, не се впрягал добитък, не се секли дървета. Тъкмо напротив – Наварите пазели мир и тишина, защото вярвали, че и най-малкото смущение може да размъти водата и да обърне желанията им.
След една такава тежка и люта зима плъзнала свирепа болест, която покосила и хората, и добитъка в местността. Някои били убедени, че това е дело на Чумата, а други се страхували да назоват името на опустошителната зараза.
Съществувал тогава храбър и напет мъж, наречен Воислав. Решен да намери лек за рода си, той скитал девет дни и девет нощи в зимната виелица, докато накрая не намерил самия Дух на Водата, който също бил отровен. Така, в сетния си час, Духът разказал на Воислав, че Чумата е успяла да го покоси и ако не се намери някой, който да се жертва и да заеме неговото място, водите ще пресъхнат и всичко ще бъде обречено на гибел.
Без капка колебание, храбрецът бил готов на всичко да спаси рода си. Паднал на колене, заровил ръцете си в дъното на буйната река и отправил молитвите си към богинята Лада. Помолил я да заеме мястото на умиращия Воден Дух, знаейки добре, че ще остане завинаги заключен в подводния свят.
Щом станала свидетел на тази необикновена човешка саможертва, Богинята Лада склонила на Воислав да замести духа в дълбоките бездни и прибрала душата на стария воден пазител със себе си.
И така, съвсем скоро водите отново били пречистени, а с тях се излекувал и рода Навари. В чест и признателност на своя герой-спасител, Наварите до ден днешен почитат името на Воислав, наречен оттогава насам Водника.
Характер
Наварите олицетворяват характера на самата вода – тихи, наблюдателни и мъдри. Животът им край реките и езерата ги е направил приспособими, търпеливи и изключително интуитивни. Те рядко прибягват до преки сблъсъци, предпочитайки да решават проблемите с хитрост и стратегии, подобно на течението на реката, намиращо своя път дори през най-твърдата скала.
Бит и поминък
Наварите живеят край единственото пристанище във Вел’Дар и битът им е тясно свързан с реките и морето, а представителите на рода са известни като изкусни рибари и опитни мореплаватели, които познават всички течения и плитчини. Пътуват надалеч за търговия, а понякога кръстосват моретата като пирати, защитници или авантюристи. Освен риболов, се занимават с крайбрежен лов, събиране на миди и сол, изработка на лодки, съдове и най-различни морски инструменти. Пристанищният град Навара е средище на търговци и пътници и е едно от най-заможните и проспериращи селища във Вел’Дар.
Вяра и божества
Наварите поставят Лада над всички други божества – богинята на любовта, красотата и единството, но за тях най-вече Покровителката на Водата. Те вярват, че всички живи води на света носят нейната благословия, и че чрез тях тя чува думите, желанията и молитвите на хората. Реките, кладенците и морските извори се смятат за свещени врати към нейния свят, затова Наварите се отнасят към тях с дълбоко уважение и почит. Лада е за тях не само пазителка на живота, но и носител на хармония, здраве, любов и благополучие. Вярват, че където водата е чиста – и душите са чисти, а когато водата се оскверни, това е знак, че балансът е нарушен. Именно заради това навремето са спазвали строго водните ритуали, почитали са паметта на Воислав Водника и са смятали, че всяко действие, свързано с водата, е едновременно битов жест и свещено докосване до богинята.
Празници
До ден днешен Наварите наричат водата „живата кръв на Вел’Дар“, защото вярват, че чрез нея светът диша, лекува се и поддържа равновесието си. Затова и празникът Водици стои в центъра на целия им календарен цикъл. Това е времето, когато водите се „събуждат“, когато Лада чува гласовете на почитащите я, и когато всяка капка има силата да пречиства, да изцелява и да променя съдбата. В дните около празника родът спира работа, пази тишина и следва стриктни обреди, защото смята, че от чистотата на водата в тези дни зависи благополучието на цялата година.
Символи на рода
Риба – символ на изобилие, живот и връзка с водата. Наварите често я изобразяват върху менци, лодки или амулети, като знак за плодородие и защита от глад и бедствия.
Мрежа – символ на силната връзка с рода. Рибарската мрежа се смята за предмет с почти сакрална функция и често пъти се ползва като наметка.
Харпун – символ на смелост, ловкост и контрол над силите на природата. Харпунът се използва не само за риболов, но и ритуално при обреди за защита на дома и водата, като напомня за храбростта на Воислав и за предаността на рода към водата.