Жреците на Мокеша учат, че тя е всевиждащата мъдрост зад мощта на божествения престол. Ако Перун е мълнията, която поразява земята, Мокеша е тази, която сочи къде тя да удари. Нейното прорицание и интуиция я водят чрез видението на първичния създател Род – през това, което е било, което е и което предстои. Погледът на Великата Провидица вижда нишките на съдбата, които свързват всичко в този свят, дори и Звездородните. И макар Мокеша да не може да промени съдбата, защото е изтъкана от волята на Род, тя може да я разбира по-дълбоко от всеки друг. 

Мокеша е животворната сила на земята, която храни всички живи същества. Тя има особено място в сърцата на жителите на Родозем. Дори и тези, които не следват пряко учението ѝ, я почитат както дете – майка си, заради огромното ѝ сърце и безкрайната и мъдрост. За обикновения човек, Мокеша се свързва с плодородието, реколтата, тъкането и раждането. Хората отправят към нея молитви за изобилие, добра реколта, здраве или за да им покаже съдбовния път.

Първата жертва за годината винаги се пренася на Мокеша – агне или овца. От бялата ѝ вълна се преде прежда, която се потапя в кръвта на животното, оцветявайки я в червено. Жреците преплитат белите и червени нишки, които връзват около китките на всички в рода. Белият цвят символизира доброта и здраве, а червеният – жертва и живот. Тези гривни се даряват и никога не се продават.